Aвицена (980-1037)
Авицена - снимка Уикипедия
Авицена е роден в Авшена, в района на Бухара. Баща му, Абдула, е персиец, а майка му е от едно от местните села. След раждането на по-малкия му брат, семейството се премества в Бухара. По това време градът е един от културните центрове на империята. С образованието му се заема частен учител. Едва 10-годишен, Aвицена се отличава с изключителен интелект – знае целия Коран наизуст и познава голяма част от арабската класика, както има и добри познания по аритметика. На 16-годишна възраст вече е запознат с ислямския закон, логиката и геометрията. Започва заниманията си с по-висши науки, изучава и практикува медицина. Според преданията той е прочел четиридесет пъти “Метафизика” на Аристотел и въпреки че всяка дума е останала в ума му, не разбирал значението й. Благодарение на един случаен коментар на Ал Фараби, на който попада, получава просветление. Като израз на голямата си благодарност към Бог, започва да раздава милостиня на бедните. Завършва образованието си на 17-годишна възраст. Изгражда си добра репутация като лекар. Четири години по-късно издава първата си книга. Пише на персийски и на арабски език.
Първата му платена работа е като личен лекар на емира. Докато работи при него, Aвицена получава достъп до придворната библиотека на саманидите (Крапската библиотека), прочути покровители на науката и учените, която съдържа много редки и дори уникални книги. Но след като библиотеката е била унищожена при пожар, обвиняват Авицена в нейното запалване. Смятало се, че по този начин Авицена е искал да скрие източниците на знанията си. Така започва работа с баща си и започва да пише своите първи произведения. Около 1002 година баща му умира и той отива в Урженш, днешна Кива, където местният везир му отпуска малка месечна стипендия. Но средствата, с които разполага, се оказват недостатъчни и той е принуден да търси друго разрешение. Купува си жилище в Йоржан, близо до Каспийско море, и там започва преподаването на логика и астрономия.
През 1022 година Aвицена напуска Хамадан и се установява в двора на местния княз, където прекарва последните години от живота си. Умира през юни 1037 година на 58-годишна възраст и е погребан в Хамадан, Иран.
Авицена е представител на ислямската философия, наречена от някои “ислямска схоластика”. Освен с философия, той се занимава с логика, физически и природни науки, математика и метафизика. Автор е на около 450 произведения на различна тематика, от които са оцелели около 240. От оцелелите негови книги 150 са философски, а 40 са посветени на медицината. На него се приписват 21 големи и 24 по-малки работи по философия, медицина, теология, геометрия и астрономия. Друг източник посочва, че са оцелели 99 негови работи, включващи 16 произведения по медицина, 68 по теология и метафизика, 11 по астрономия и 4 са поезия.
Най-известното от неговите произведения е “Канон на медицината”, с което Aвицена става известен като “бащата на съвременната медицина” и “принцът на лекарите”. То се състои от пет части и се занимава с общите принципи на медицината, патологията и хигиената, методите за лечение, приготвянето на лекарствата и тяхното използване, както и някои лични наблюдения на автора. Отбелязва тясната връзка между емоционалното и физическото състояние и се спира на физиологическия и психологически ефект на музиката върху пациентите. Преведен е на латински през XII век от Джерард в Кремона. Арабският текст е публикуван през 1593 година в Рим. Но днес това произведение е повече обект на критики, отколкото на четене и ползване. Причината за това се дължи на ненужните детайлни класификации и на недостатъчно разбираемото дефиниране на заболяванията. По думите на д-р Уилям Ослър обаче то е останало “медицинската библия за по-дълго време, отколкото всеки друг труд”.
